Историята на човешките общества е история на неравенствата - на свободата на господстващите и на несвободата на подчинените. Ала същата тази история може да се разгледа и под друг ъгъл – като история на борбата за морално и социално равенство между хората. Тези идеали изискват политическото право да се настани на мястото на отменения закон на по-силния. „За обществения договор” на Русо е сред първите опити за теоретично обосноваване на това изискване.
Някъде през 1743 г., докато си изкарва хляба като секретар на френския посланик във Венеция граф дьо Монтегю, Жан-Жак Русо (1712-1778) се впуска в интелектуалното приключение, което ще го направи един от най-големите политически мислители в историята на човечеството. Установил известна причинно-следствена връзка между недъзите на прехваленото по онова време управление на Венецианската република и ширещата се сред венецианците нравствена разруха, гордият гражданин на Женева заключава, че всичко в крайна сметка опира до политиката и че нравственият облик на един народ се изгражда от неговите политически институции.
